Цунами: природно явление, представляващо поредица от необичайно високи и разрушителни вълни, възникващи при масивно разместване на водите на езеро, море или океан.

Най-честата причина за генериране на цунами са земетресенията. Такива земетресения се наричат цунамогенни, при които вследствие на труса се получава рязко разместване на океанското дъно във вертикална посока, за да се стигне до издигане или спадане на огромен обем от вода, което от своя страна генерира огромни вълни.

Друга причина за възникване на цунами може да бъде изригване на вулкан, ако част от вулканските продукти се сгромолясат във водата, което би могло да доведе до образуването на огромни вълни. Пример за това е изригналият вулкан Кракатау. На 26 август 1883 г. се чува взрив и се издига огромен черен облак от вулканична пепел. На следващия ден островът е пометен от чудовищна експлозия – най-мощното вулканическо изригване, известно на учените досега.

Сриването на лавина или свлачище също може да предизвика цунами. И двете явления са наблюдавани в залива Литуя в Аляска. При свлачището, породено от земетресение, се е генерирало цунами с най-голямата височина, виждана някога – 525 м.

До генериране на цунами може да доведат и подводни ядрени взривове, както и падането на метеорит.

Районът, в който се генерират най-много и най-опасни цунамита, е Тихият океан, който се намира в най-сеизмоактивния участък на Земята – Тихоокеанският сеизмичен пояс. Пример за о цунами вследствие на земетресение в този пояс е причинената екокатастрофа на Хавайските острови през 1946 г. Земетресение с магнитуд 7,5 и епицентър под океанското дъно на 3500 км на север от Хаваите образува вълна, движеща се със 780 км/ч. Цунамито достига бреговете под формата на три вълни с разстояние помежду им от 10-15 мин. Материалните щети са огромни, а жертвите са около 150 души. Сред най-унищожителните катастрофи в този сеизмичен пояс е Чилийското цунами - следствие на едно от най-силните земетресения през 20-и век, с магнитуд 8,5 и епицентър в Тихия океан на юг от Чили. Първата вълна, която връхлита бреговете на Чили, увеличава океанското равнище с близо 5 м и по-скоро наподобява океански прилив. Започва стремително отдръпване на водата, съпроводено с ужасяващ шум, наподобяващ засмукване на вода. Следващата вълна приижда 20 мин. по-късно със скорост над 100 км/ч и височина от 8 м, отнасяйки почти всичко по пътя си около устието на р. Маулин. Нахлулата вода се задържа на брега за около 15 мин. и отново толкова стремително и шумно се отдръпва. Третата вълна пристига до брега след около един час и е по-висока от втората с около 2 м и развива скорост от 90 км/ч, задържа се на сушата пак за около 15 мин. и отново се отръпва със същия страхотен шум. Общият брой жертви са много, а материалните щети - огромни.

Индийският океан обаче успява да измести Тихия океан от водещата позиция по генерирането на катастрофални цунамита. През 2004 г. опустошително земетресение разтърсва Югоизточна Азия с магнитуд 8,9 и епицентър северозападно от индонезийския остров Суматра. Получава се разместване на океанското дъно във вертикална посока около 8-10 м, което генерира цунами, движещо се със скорост над 700 км/ч и разпространяващо се из огромна част от Индийския океан. Последиците от това чудовищно цунами са наистина катастрофални. Човешките жертви надхвърлят 280 000,  безследно изчезналите са повече от 14 000, а останалите без дом са над 1 млн. души.

За намаляване броя на човешките жертви при цунами е въведена система за ранно известяване за потенциална опасност от генериране на цунами. Чрез тези система се следи и регистрира всяко едно земетресение с огнище под морското дъно и при регистриране на трус, надвишаващ магнитуд от 6,5, изпраща сигнал за тревога към застрашените райони. Това е възможно поради факта, че сеизмичните вълни се движат със скорост, стотици пъти по-голяма от тази на вълните, съответно сеизмичните вълни изминават за секунди разстоянието, което цунамито изминава за часове. Единствено тази разлика е времето, с което се разполага за евакуация. Тя от своя страна е два вида – хоризонтална, при която хората се евакуират колкото е възможно по-далече от брега, и вертикална, при която се търси възможно най-високата и безопасна точка. За съжаление, системите за ранно предупреждение не са ефективни във всички случаи.

Други мерки за защита от цунами са изграждането на инженерни съоръжения като вълноломи, кейове и т.н. по крайбрежията. Сред предпазните мерки е избягването на застрояване на райони, които вече са били заливани от цунами. В случай на цунами е много важно хората да изпълняват стриктно нарежданията от компетентните служби с цел намаляване на човешките жертви. За защита от цунами се изследва как естествените характеристики на сушата могат да омекотят последиците от връхлитащите вълни. Установява се, че най-добрата естествена защита от цунами са мангровите гори. Те са характерни за субтропичните и тропичните крайбрежия на Азия, Африка, Австралия и Америка, притежават изключително разнообразие в биологично отношение и продуктивни екосистеми, предпазват брега не само от вълните, но също и от ерозия и разрушаване на кораловите рифове.

Системите за ранно предупреждение от природни бедствия стават все по-актуални и у нас. Дано не ни се налага никога да проверяваме тяхната ефикасност!