Цунами

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анимация на цунами в Индийския океан през 2004 г.

Цунами (от японски 津波 или형사, пристанищна вълна[1]) е природно явление, представляващо поредица необичайно високи и разрушителни вълни[2][3]), възникващи при масивно разместване на водите на езеро, море или океан. Повече от 80% от всички цунами се случват по крайбрежията на Тихия океан, но те са възможни и в други големи водни басейни, включително и в езера. Тези вълни са обичайно явление за Япония. Предвид огромната разрушителна сила и големина на вълната и огромното количество енергия, едно цунами може да нанесе огромни поражения на крайбрежните райони. Причините за възникването могат да бъдат земетресения, земни свличания, вулканични изригвания или сблъсък с космически обекти.

Вълните, породени от цунамито, започват да нарастват на височина, когато наближат брега. Дължината им достига няколкостотин километра, а височината им обикновено е до 15 m, но макар и рядко може да достигне до над 30 m, а скоростта на разпространение варира между 400 до 800 km/h. Вълните заливат първо ниските крайбрежни участъци, като причиняват сериозни разрушения и се оттеглят навътре във водния басейн, като дъното се оголва на значителни разстояния от брега. Заливането и оттеглянето се повтарят, докато вълните затихнат.

Още в древна Гърция цунами се свързва с подводните земетресения, но механизмът на образуването им не е ясен до 20 век.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „цунами“ идва от японската дума 津波, съставена от двете канджи 津 („цу“ – пристанище) и 波 („нами“ – вълна).

Цунами понякога се наричат и приливни вълни, но през последните години този термин се използва все по-рядко, особено в научната литература, тъй като, макар външно да напомнят извънредно висок прилив, механизмът на тяхното възникване няма нищо общо с приливите.

Малко езици, освен японския, имат собствено наименование на цунами – „аази пералай“ в тамилския, „ие беуна“ или „алон булуек“ в ачехския.

История[редактиране | редактиране на кода]

Картина на разрушенията след Лисабонското земетресение породило и цунами в Атлантика

Тукидид е първият споменал за цунами, макар и да не ползва точно тази дума. Той описва такова в своята книгаИстория на Пелопонеската война“, породено от земетресение, през 426 пр.н.е.

Известни цунамита:

  • В България през 543 г. във Варненския залив е имало цунамна вълна с вероятна амплитуда около 5 m.
  • В Япония през 1933 г. от земетресение се образува цунами с височина 28,7 m.
  • През 1956 г. при земетресение в Егейско море са наблюдавани цунами с височина до 20 m.
  • На 26 декември 2004 г. разрушително цунами в Индийския океан отне живота на стотици хиляди хора в 11 държави.
  • 11 март 2011 г. разрушително цунами в Тихия океан и източното крайбрежие на Япония[4]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

При достигане на по-плитки води вълната се забавя, а нейната амплитуда (височина) се увеличава
Навлизайки в плитководието, вълната намалява своята скорост и ширина растейки на височина
Анимирана схема, показваща началното „оттегляне“ на повърхностната вода

Цунами предизвикват разрушения по два основни начина – чрез ударната сила на водната стена, движеща се с висока скорост, и при оттеглянето от сушата на огромни количества вода, завличащи със себе си всичко, което срещнат по пътя си.

Докато обикновените ветрови вълни имат дължина (разстоянието между гребените) около 100 m и височина към 2 m, в дълбоките океански вълни цунамитата имат дължина около 200 km. Такава вълна се придвижва със скорост, значително по-голяма от 800 km/h, но поради огромната дължина на вълната осцилацията във всяка отделна точка се проявява в цикъл с дължина 20 – 30 минути, а амплитудата може да бъде и само около 1 m.[5] По тази причина цунами трудно се забелязват в открито море. Оттук идва и японското име на цунами, „пристанищна вълна“ – понякога рибари плават в морето, без да срещнат нищо необичайно, а при завръщането си в пристанището заварват селото си опустошено от огромна вълна.

Когато цунами се доближи към брега и водите станат плитки, вълната се свива и нейната скорост пада под 80 km/h. Дължината ѝ намалява до по-малко от 20 km, а амплитудата нараства силно. Тъй като вълната все още има същия много дълъг период, може да ѝ отнеме минути, преди да достигне пълната си височина. С изключение на най-големите цунами, приближаващата вълна не се разбива, а наподобява външно бързо придвижващ се прилив.[6] Откритите заливи и брегове, съседни на много дълбоки води, могат още повече да оформят цунами като вълна с много стръмен фронт на разпространение. Големите цунами могат да се проявят чрез повече от една вълни, които да достигат до сушата с разлика от няколко часа, като не винаги първата от тях е най-висока.[7]

Когато първата част от цунами, достигнала сушата, е ниската част на вълната, водата по бреговата линия се оттегля рязко, разкривайки места, които обикновено остават под водата. Това оттегляне се получава, защото водата се изтегля навън от сушата, заедно с ниската част на вълната, където повърностната вода се движи назад. Оттеглянето може да бъде в размер на стотици метри и хора, незапознати с опасността, понякога остават на брега от любопитство или за да събират риба от оголеното морско дъно.

Основни причини за образуването им[редактиране | редактиране на кода]

Причина за възникването на цунами е рязкото разместване на участъци от океанското дъно при изригване на вулкани или земетресения, а по-рядко при сриване на лавина в морето или извършване на подводни ядрени взривове.

Разрушенията в Суматра след цунамито през 2004

Скали за измерване[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват няколко опита за създаване на скали, базирани на интензивността или магнитуда, които да позволят сравнението между отделни цунами, както това се прави при земетресенията.[8]

Най-ранните скали, придобили популярност при измерването на интензивността на цунами са Скалата на Зиберг-Амбразис, използвана в Средиземно море, и Скалата на Имамура-Иида, използвана в Тихия океан. Последната е модифицирана от Соловиев, който изчислява интензивността I по формулата:

където е средната височина на вълната на най-близкия бряг. Тази мярка, известна като Скала за интензивостта на цунами на Соловиев-Имамура, се използва като основна мярка за силата на цунами в глобалните каталози, съставяни от американското Национално управление на океанските и атмосферни изследвания.

Друга мярка за силата на цунами е магнитудът, който, за разлика от интензивността, не е свързан с проявата на вълната на определено място. Първата подобна скала е предложена от Мърти и Лумис и се базира на потенциалната енергия.[8] Трудностите при изчисляването на потенциалната енергия на цунами силно ограничава нейната употреба. По-късно е създадена скала, базирана на магнитуда, изчисляван по формулата:

където h е максималната амплитуда на вълната (в метри), измерена на разстояние R от епицентъра, а a, b и D са константи, чиято цел е да направят параметъра колкото може по-близък до моментния магнитуд.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tsunami Terminology // NOAA. Архивиран от оригинала на 2011-02-25. Посетен на 15 юли 2010.
  2. Wells, John C. Longman pronunciation dictionary. Harlow, England, Longman, 1990. ISBN 0582053838. с. 736. Entry: „tsunami“
  3. Fradin, Judith Bloom and Dennis Brindell. Witness to Disaster: Tsunamis. Washington, D.C., National Geographic Society, 2008. с. 42, 43.[неработеща препратка]
  4. 8,9 по Рихтер в Япония, 10-метрово цунами удари Камаиши, www.dariknews.bg, 11 март 2011
  5. Tsunamis // earthsci.org. earthsci.org, 2011. Посетен на 7 октомври 2011. (на английски)
  6. [Life of a Tsunami // Western Coastal & Marine Geology. United States Geographical Survey, 22 октомври. Посетен на 9 септември 2009. (на английски)
  7. Nelson, Stephen A. Tsunami // Tulane University, 28-Jan. Посетен на 9 септември 2009. (на английски)
  8. а б Gusiakov, V. Tsunami Quantification: how we measure the overall size of tsunami (Review of tsunami intensity and magnitude scales) // Архивиран от оригинала на 2010-02-15. Посетен на 18 октомври 2009. (на английски)
  9. Abe, K. Estimate of Tsunami Run-up Heights from Earthquake Magnitudes. 1995. ISBN 9780792334835. Посетен на 18 октомври 2009. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]